В Украйна слаби надежди за освобождаването на земите, окупирани от Русия
Киев, Украйна – Наталия Бровко не вярва, че Украйна отново ще бъде цяла.
През последните месеци украинските сили бавно се оттегляха в района на Източен Донбас на фона на непоносими загуби и висшето ръководство предупреждава, че фронтовата линия може да се отвори поради остър недостиг на боеприпаси и жива сила.
„С всички тези отстъпления не виждам как дори можем да си върнем това, което загубихме“, каза 37-годишната майка на две деца пред Ал Джазира.
„Бях уплашена преди две години и сега отново се страхувам“, каза тя, спомняйки си, когато руските сили се опитаха да превземат Киев и окупираха значителни части от четири региона в източната и южната част на Украйна.
За първи път от началото на войната през февруари 2022 г. по-малко от половината – 45 процента – от украинците вярват, че нацията им може да се върне към границите си преди анексирането на Крим през 2014 г., според проучване на Rating, независим социологичен институт , издаден в началото на април.
Преди година цифрата беше 74 процента, каза Рейтинг.
По това време Украйна се радваше на успеха на своята контранастъпление през есента на 2022 г., когато дръзки маневри принудиха руските сили да се оттеглят бързо от по-голямата част от североизточния район на Харков.
Месеци по-рано Москва изтегли силите си от района на Киев и цяла Северна Украйна и много украинци и наблюдатели бяха уверени, че украинските сили бързо ще стигнат до Азовско море, за да разполовят сухопътния мост на Русия между Донбас, където подкрепяните от Москва сепаратисти са издълбали една от двете „народни републики“ през 2014 г. и Крим.
Но провалът на контранастъплението изпълни украинците с песимизъм – особено в окупираните от Русия райони.
„Никой не се притичва на помощ, няма начин да станем отново част от Украйна“, каза пред Ал Джазира Халина, която живее в град Хеническ в южния район на Херсон, който е окупиран от март 2022 г. .
Перспективата за връщане на Крим и Донбас след десетилетие на раздяла изглежда особено невъзможна – само седем процента от анкетираните вярват в повторното завладяване.
Песимизмът е комбинация от няколко фактора.
След повече от две години конфликт десетки хиляди украински военнослужещи бяха убити или ранени, милиони цивилни избягаха в чужбина или в по-безопасни райони, а икономиката се срина.
И докато Русия вдига залога на фронтовата линия и с почти ежедневен обстрел на цивилни райони, обществеността е разделена относно новия закон за мобилизация на Украйна, приет по-рано този месец, след месеци на ревизии и стотици поправки.
Съществуват и опасения относно стабилността на западната финансова и военна помощ. Въпреки че новите оръжия на Съединените щати може да бъдат на път за Украйна скоро, на американските служители отне месеци, за да приемат най-накрая пакета за помощ.
„С всичко това на заден план резултатите от допитването са съвсем логични“, каза анализаторът от Киев Игар Тишкевич пред Al Jazeera. „Но това не означава, че ще останат на това ниво.“
Москва се стреми да създаде „зона на нестабилност“, като удари украинската енергийна инфраструктура, тъй като прекъсванията и недостига на електроенергия засягат икономиката и повишават цените, каза той.
Междувременно по-мащабни, безпилотни атаки с дронове и ракети срещу големи градове като Харков на изток и Одеса на юг предизвикват бягство на цивилни към по-защитени зони в централна и западна Украйна.
Целта на Русия е да „създаде ситуация, в която вътрешният политически натиск нараства“, каза Тишкевич.
Но някои хора в граничните райони издържат.
„Изглежда, че всички са свикнали с ежедневния обстрел“, каза Микола Ахбаш, полицай в източния град Покровск, който се намира само на 60 километра (37 мили) от окупираната Авдиевка.
Въпреки че някои цивилни напускат, „няма масово изселване“, каза той пред Ал Джазира.
„Обикновено по-масовите напускания започват, след като ракета удари жилищни райони. Но това не се случва често“, каза той. „Въпреки че очакваме по-чести обстрели.“
„Двоен стандарт“ в САЩ?
Русия премина към целенасочени удари по енергийна инфраструктура дълбоко в Украйна, докато нейните елитни сили се струпват, за да се придвижат към стратегическия град Часов Яр на изток.
Той също така припомня бивши наемници от частната армия на Вагнер, които се преместиха в Централна Африка след смъртта на техния лидер Евгений Пригожин през август 2023 г., каза генерал-лейтенант Игор Романенко, бивш заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна.
За сравнение, „начинът, по който трупаме ресурси и резерви, е труден и сложен“, каза Романенко пред Al Jazeera.
Междувременно Украйна засилва ударите по руски петролни рафинерии, военни заводи и летища в анексирания Крим и в Западна Русия, включително обекти, които са на повече от 1000 километра (621 мили) от границата.
Ударите срещу петролни рафинерии противоречат на препоръките на Вашингтон на фона на страховете от покачване на цените на петрола – решение, което Романенко отхвърли като „двоен стандарт“, като се има предвид, че законопроектът за предоставяне на помощ от 60 милиарда долара на Украйна беше спрян в Конгреса с месеци.
„Да наблюдаваме ли начина, по който се държат с такова лицемерие, с двойни стандарти, и да приветстваме предложенията им?“ каза той.
Междувременно Вашингтон не е склонен да предостави на Украйна бойни самолети и ракети.
Това от своя страна прави задачата за повторно завладяване на окупираните от Русия райони „сложна и разделена на етапи“, което ще включва дипломатически усилия, добави Романенко.
Той сравни ситуацията с начина, по който Хърватия си върна областите, които загуби по време на войната си за независимост между 1991 и 1995 г.
Връщането на Крим е „абсолютно нереалистично“
Но чуждестранните наблюдатели са далеч по-малко оптимистични.
Връщането на Крим „е абсолютно нереалистично“, каза Николай Митрохин от германския Бременски университет.
Преди провала на контранастъплението на Украйна миналото лято имаше шанс за връщане на анексирания полуостров, ако украинските сили достигнаха Азовско море и започнаха да обстрелват Кримския мост и Керченския пролив, който разделя Азовско и Черно море, каза той.
Но сега едва ли е реално да се проникне в руската отбрана по-далеч от превземането на полуостров Кинбурн, район с форма на риба в южните области на Николаев и Херсон, каза той пред Ал Джазира.
Кремъл инвестира милиарди долари в инфраструктурата и военните бази на Крим – и наложи репресии срещу проукраинските жители, които до голяма степен избягаха в континентална Украйна.
Ситуацията в Донбас изглежда още по-отчайваща, въпреки че Москва харчи значително по-малко пари там, а анексираната част от региона е обезлюдена и бедна, след като прекъсна икономическите връзки с контролираните от Киев райони.
„В Донбас такива пробиви не бяха реални дори миналата година“, каза Митрохин.
Най-доброто, което може да се очаква от украинските сили тази година, е да предотвратят руската обсада на градовете Краматорск и Славянск в северната част на контролираната от Киев част на Донбас, каза той.
На теория украинските сили имат шанс да пробият северната област Луганск за около 100 километра (62 мили) към руската граница, каза той.
„Но това е безсмислено от военна и стратегическа гледна точка, защото ще струва много жертви и ресурси, но няма да направи северен Луганск годен за мирен живот дори с примирие и замразяване на конфликта“, каза той.
